На територията на община Берковица в монтанска област се намира едно от известните за района села с името Бързия. Планинският район се обуславя най-вече от близостта до връх Ком и от това произтичат особеностите на климата. До селото може да се стигне с автомобил по пътя от София за Видин, а за жителите му не представлява проблем да отиват и се връщат до областния град Монтана. Двете страни на пътя и реката са най-добрите ориентировъчни точки за тези, които искат да намерят точната локация на селото. От Берковица то е отдалечено на само шест км, ето защо дори употребата на велосипед за придвижване е удачна. Местността Белата вода на първо време е мястото, където селото се намира. Легендите и преданията гласят, че то носи името Голема Клисура. После местността Караула става локационна точка на селото, а едва в по-късен етап то се мести на мястото, на което го познаваме днес.
Поне така пише в турските документи от времето на османското робство, където има информация за село Бързия. Шестнадесетото столетие се явява ключово за населеното място, защото някъде през тези години възниква православният храм Св. Николай Чудотворец. Над централната селска част се вижда скала, на която именно е разположен храмът. Макар че е еднокорбана и без прозорци, тя е вкопана от южната страна в скалата. По този начин представлява интерес за любителите на красивите гледки и е известна още с прозвището Латинската църква. От малката площадка пред църквата цялото село се вижда отвисоко и е красива гледка за любителите на такива изживявания. А който иска да стигне до храма, трябва да се изкачи до там и за целта да отиде пред общината. С цели шест метра се удължава църковният салон през годините на 19-тото столетие, като основна причина за тази промяна е нарастването на броя на местното население. Запазеният от въпросния период потир носи датата 9-ти март 1866-та, а това предполага разширението на салона да е станало на предишната година. Стенописите датират от 1870-та година, но за съжаление са дело на неопитен и неизвестен майстор и не знаем името му. Поправки храмът претърпява дори в години на 20-ти век.
Царските двери и кръжилото точно над стенописите също имат своята история, а над тях има резба от ажур. Изработката им датира от втората половина на 19-ти век, а иконите се изписват впоследствие. Нов иконостас се освещава в църквата на село Бързия през 2003-та година, а на това събитие присъстват Кънчо Цанев и Робърт Цанев, които са съответно баща и син. Те двамата изработват иконостаса. По време на национално – освободителните борби през 1867-ма година през селото преминава четата на Георги Бенковски. Над селото край Хайдушката воденица тя прекарва целия следващ ден, а към върха Ком продължава на 31-ви юли. По това време Бенковски и хората му вече са преследвани от потерия на турската армия. В населеното място броят на хановете са повече от дузина, а са известни още и като странноприемници. Лично за период от три години между 1879-82-ра тук отсяда четири пъти видният чешки професор Константин Иречек.
